Името на града произлиза от турската дума „мездра“, която в превод означава „запустяло населено място“. Мездра е град във Врачанска област, на 17 км югоизточно от Враца .Център на селищна система. Възлова гара на жп.линии София-Варна и Мездра-Видин. Автобусни връзки с Враца, Бяла Слатина, Ботевград, Роман. Разположен по терасите на левия бряг на река Искър, в долинно разширение в Искърския пролом, между рида Веслец и Врачанска планина, Западна Стара планина, на надморска височина 250 м. На територията на Мездра в река Искър се вливат притоците му Каменица, Моравешка река и Върбешка река. Умереноконтинентален климат.

След Освобождението 1878 г Мездра се развива като транзитно гарово селище / след построяването на жп линия София-Мездра-Роман през 1897 г. / По –късно след построяването на жп линии Мездра-Лом и Бойчиновци-Монтана, 1913 г., Брусарци-Орешец, 1917г., Орешец-Димово, 1918г. и Димово-Видин, 1923 г., Мездра става важен жп възел на Северозападна България. Тук се събират пътищата за София, Враца, Ботевград, Роман.

През 1893 г. Тодор Балабанов построява в Мездра спиртна фабрика. През 1929 година Иван Балабанов създава памукотекстилна фабрика „Бахава“, откриват се мелница, маслобойна, бояждийска работилница. През 1950 г. с Указ на Министерски съвет Мездра е обявена за град. Днес Мездра е и едноименна община с административен център град Мездра и 27 села.

Със своето местоположение, като селище на река Искър и на важен път, още през 1898 г. Мездра е определена за община на съседните села, а на 26.08.1950 година става град. Всъщност рождената дата на града се губи някъде между втори и трети век след Христа, когато римляните построяват крепостта „Калето“ и около нея възниква селище. Тук на „Калето“ е минала младостта на не едно и две поколения мездренчани. Вярвам, много от тях още си спомнят песента „Марина“, която звучеше от заведението, „кацнало“ на върха на крепостта, поне по 10 – 15 пъти на вечер и огласяше заспалия град.

На изхода за Ботевград и София, до стария мост над р. Искър, се намираше „стария пазар“, който събираше търговците от цялата област. Там бяха и бръснарницата на Методи Ковачев, заведението за хранене, в близост до Бирената фабрика ( преди това Спиртна фабрика на Балабанов ), фабрика „Бахава“, по – късно Текстилен завод „Станке Димитров“, коойто беше специализиран за производство на широки хасета и кореспондираше с целия Балкански полуостров. Самото селище е започвало от моста над реката, който днес е в самия град, и е стигало на запад до днешната улица „Първи май“

Тръгвайки от пазара към гарата, се редяха магазините: хранителни, за дрехи, за домашни потреби, аптеки и какво ли още не… На старото площадче в горния край на „Алеята“, която тогава беше  оградена с бетонни колони и в нея се правеше „вечерната разходка“ на мездренчани, на панаира, който се правеше всяка година на Гергьовден ( събора на Мездра ), се намираше „голямата люлка“, както я наричахме. Тя събираше „мало и голямо“ и работеше до късните часове на вечерта.

Другият край на Алеята беше почти до гарата – гордостта на Мездра. За едно денонощие тук преминаваха 132 влака. На излизане от чакалнята се откриваше красотата на нашия град. Правата павирана улица, която води в северна посока от гарата, даваше възможност за широка панорама. В дъното се извисява сградата на Гимназията ( по онова време ( Гимназия Балабанов ), която събираше ученици от 1-ви до 11-ти класове, на две смени. Паралелките наброяваха до 48 ученици и бяха от „а“ до „ е“ и „ж“. От дясната страна на павираната улица ( днешният площад, фонтана и киното ) бяха магазини, книжарницата, фурната на Пешо хлебара, сладкарски цех и завършваше с къщата на Иван Димитров ( Ваньо Наката ). От лявата страна на улицата, се редяха къщите на мездренчани и завършваше със сладкарницата ( на мястото на Общината ). До нея беше лятната градина – заведение, в което можеше да се повеселиш, да танцуваш, да се събереш с приятели и близки. Отпред бяха два павилиона за закуски и кебапчета.Като тръгнете по посока изток към жп депото, минаваш покрай поликлиниката (Здравковото ) преди него ресторант „9 септември“, т.нар. Деветката ( на мястото на днешния хотел ), милицията, жп болницата та чак до каменоделната фабрика, наречена по – късно „Каменни кариери“.

По посока Кремените се намираше хлебарският магазин, комбината за хляб и закуски, мелница „Балкан“ и жп прелеза на старата линия Мездра – Враца със семафорите. След прелеза, от лявата страна на шосето, преди моста на р. Боденска, се намираше сградата на горското стопанство.

По онова време, за което ви разказвам, нямаше толкова коли, преобладаваха волските и конските, колелетата, а зимата – шейни. Имахме щастливо детство. Ваканциите прекарвахме по лагери, по р. Боденска, на „Мишковото“. Зимата с шейните, домашно направените ски и „галотките“ ( големи шейни за по няколко човека с дървен водач), се спускахме безгрижни и радостни по пътя до моста, преди прелеза.

Иванка Начева, Мездра

Запис: 180824_0077