„В най – нежните гънки на човешката душа за цял живот е скътан споменът за родното място.“
Симеон Симеонов

Село Ребърково е китно селце, там, където Балканът и равнината си дават среща. Селото се намира в равнината, на двата бряга на река Искър. Двете половини на селото са свързани с изключително красив, железен мост. То е оградено с гористи хълмове: Равенските и Ерден на юг, югозапад, Моравешки връх на север, а на запад се синее стария Балкан и връх Околчица. Географските особености на селото са такива, че то не може да се нарече нито планинско, нито равнинно.

Село Ребърково се намира на 5 км от гр. Мездра, на 20 км от гр. Враца, на 32 км от гр. Ботевград и на 90 км от София. През селото минават две основни пътни артерии, които водят към столицата. Единият път извежда на АМ „Хемус“ и прохода „Витиня“, а другият – през Искърското дефиле.

Най – ранните сведения за с. Ребърково се намират в турски регистър от XV в. (1430 г. ), в който се споменава „С. Ребаркува хали“, с. Ребърково празно, не се посочва брой на домакинствата, вдовиците и прихода. Това сведение показва наличие на селище, създадено, по всяка вероятност, по времето на Второто българско царство, на левия бряг на р. Искър в местността Пиларище. След падането на България под османска власт, нашествията и набезите на турците, опожаряват селото и жителите му се заселват на десния бряг на малката река Бебреш, там, където тя се влива в р. Искър, в местността Биротенец. В подобен регистър от 1515 – 1516 г. се споменава отново, че село Ребуркова спада към Иварджа ( Враца ), записано в зеамета на Шабан Челеби, син на Яхия паша с 20 домакинства на български християни, 13 неженени младежи и 1 вдовица, обложени с общо 20 вида данъци .

Ребърково е запазило в продължение на векове името си. Според легендите, местното население се занимавало с риболов. Оттам рибар – Рибарково. Редукцията на гласна „и“ в „е“, на „а“ в „ъ“ не е ясна за развитието, което търпят двете гласни: Рибарково – Ребърково.

В своето изследване за историята на родното си село, Симеон Симеонов обяснява наименованието, идващо от старобългарското Ребрjь, „прилагателно от думата ребро, като географски термин, което означава склонове, прорязани от порои и изпъкнали като човешки ребра“ .

Ребърковци достойно участват във войните за национално обединение и дават свидни жертви, чиято памет се помни и съхранява до днес. В района на селото има в изобилие камък пясъчник, лесен за обработка и каменоделството става типичен поминък за ребърковци. И до ден днешен в околностите на селото се виждат някогашните каменни кариери. Започват да се строят воденици, обществени герани, някои от които съществуват и днес. След 1880 г. училището в селото се възстановява, но вече в собствена сграда.

Ползвана литература:
1.Симеонов, Симеон. Село Ребърково в миналото. София, 2000.