Пристанушката обичайна практика  от 40-те и 50-те години на миналия век, характерен за изследваните села,  осъществявана в случай на несъгласие или незнание на родителите за избора на момата с  бъдещия й жених. Обикновено девойката „пристава“ на избрания от нея момък без да знае, отива сама с него и не е уведомила своите родители, за да получи благословия от тях. Ритуалността при посрещането й в новия дом е сведена до събиране на най – близките от семейството на жениха ( брат, сестра ), даряването на момата с нощница или дълга риза, с която да пренощува. Тъй като родителите на момичето не знаят, те не присъстват.

В някои случаи, когато момата знае, че се пристава, тя се посреща на вратата, която е украсена с венец, от свекървата и тя казва: „Добре дошли! Честит да ви е дома, добре дошли!. Свекървата изува момата, и й подава да обуе чейли, с които да шета в новия си дом. После от отчупени парченца пита, потопени в мед, тя захранва младите, като им подава в устата едновременно залците и им нарича: „Да сте млади, да сте убави, да сте здрави, да се либите и къщата с деца да напълните!“ След това дава на булката да потопи пръстите си в меда и с тях да помаже вратите, като започне отдолу и отстрани и двете й ръце се срещнат отгоре, над вратата. Защото поверието на този ритуал означавал: животът на младите да върви като по мед и все нагоре. Свекървата избърсва ръцете на момата и им дава питата, вдигната над главите на младите, които с една ръка да я разчупят, за да се види кой ще командва и кой ще слуша в къщата. Този, който отчупи по-голямото парче, ще командва. Накрая ритуалът завършва с повдигане три пъти на дете от младата булка, което е на близък роднина. Докато тя повдига детето и близки жени извикват характерното за сватбите „иииихуууу“, свекървата отново изказва благопожелания към невестата: „Айде, мамо, да си здрава у кръста, жизнена, пъргава, та и здрави деца да народиш, майчина и бащина отмяна да са ти!“ Накрая с една голяма кърпа, която премята зад главите на двамата млади, тя ги въвежда така, „впримчени“ един в друг, та да са заедно цел живот.

На следващата сутрин в стаята на младите влиза свекървата, за да провери дали момата е „честна“ и я дарява с приготвените от нея дари: одеяла, равеници, ризи, кърпи и други – всичко, с което се е подготвила за срещане на булка. След това изпращат близък роднина до родителите на момата, да занесе „блага ракия“ и да оповести официално, че дъщеря им се е пристанала.

Родителите на момата, обикновено, приемат пристанушката на дъщеря си и пратеника на новото й семейство го гощават изобилно. Майката коли кокошка, пече пита, пие се от благата ракия и късно след обяд всички отиват на гости на сватовете, а родителите на момата да дадат благословия на младото семейство, че „са са сагласиле да има булка“. На тръгване от дома на момата „се краде“ нещо – червен петел, чушки, обувки, което да се занесе в новия дом на булката. Там празненството продължава и се определя дата за сватбата. Една седмица, преди сватбата, двама шафери с бъклица, пълна с ракия, минават в селото от къща на къща и „калесват“ ( канят ) хората да присъстват. Съгласието на поканените се изразява в отпиване от бъклицата с ракията.

Когато, след официалното известие, че момата се е пристанала, родителите не са съгласни, от срам пред хората, те приемат „благата ракия“, определят сватбата, но непослушанието на момата остава да тежи. Понякога това остава цял живот върху младото семейство и те не успяват да приемат избора на дъщеря си и да й простят, а при гостуване, приемат само дъщеря си, без зетя и не се събират заедно с него на празници.

В Мездра също са се приставали младите момичета, без знанието на родителите си. Церемонията се изразява в посрещане на момата от дома на момчето. Свекървата стои при вратата и предлага на бъдещата си снаха отчупени залци от пита, като дава право на булката да избере в какво да си го натопи: дали в мед, което означава, че животът на младите ще се лее като мед и ще бъде сладък цял живот, или в шарена сол, което означава да изберат по-пиперлив живот. Гостите са в малък, тесен кръг и за музика служи грамофон с плочи. Младите се изпращат до стаята им, а веселието продължава до зори.

Начало

В деня на сватбата, в дома на младоженеца свири музика. В двора са подредени казаните, в които се приготвя храната за гостите. Обикновено това е овча супа и винен кебап. Пекат се и хлябове в пещ, за да има достатъчно за хората. В Ребърково например се иззиждат с тухли камини, върху които се поставят ламарини или гьоз, за да се приготви яденето за гостите по - бързо: на тях се вари супата с овцата, бобена /картофена салата. За „мезе“ на ракията се приготвя жито, а вместо салата – булгур, наслаган в калени паници с дървени лъжици, за да си взимат гостите. Сватбата се прави на улицата. За нея се извикват близки, доверени хора, които да са „слушачи“ по време на цялата сватба. Тяхната роля е да подредят масите на улицата, да наслагат дървените пейки, правят навес върху тях, в случай на лошо време, сервират на хората яденето и следят има ли достатъчно вино и ракия по масите.

Задължително се приготвя уруглицата. Това е вид знаме, което се прави от дудова пръчка, обвита с изтъкани свилени ръкави или пешкири и закичена китка здравец/чемшир с червен конец на върха на пръчката. Тя се носи от шафера, който ще води хорото с нея. Роднините на младоженеца, заедно с шаферите и музиката, тръгват за дома на кръстника. Най – напред са шаферите, които играят ръченица през целия път до къщата на кръстника, следват момчето и родителите му, а след тях останалите гости. Като стигнат пред дома, продължават да играят, за да покажат уважение към него, защото кръстникът е много важна фигура в цялата сватба и в живота на младото семейство изобщо. Кръстникът  кани гостите с ракия от негова бъклица, която носи през цялото време на сватбата. Поздравяват се всички, а в някои места, изнасят кръстника от дома му, седнал на стол, за да се засвидетелства почит към него. На улицата играят право хоро, което кръстника води, за да го видят съседи и комшии, че кръстник е станал.

Цялата процесия тръгва за булката, като най – отпред свири музиката, след тях шаферите и шаферките играят ръченица напред, но вървейки напред, обикалят и около младоженеца и кръстника. След тях вървят свекъра и свекървата, братя и сестри, ако има и следват всички останали гости. Пристигайки пред дома на булката, вратата здраво е затворена и пред нея пазят верни хора, които да не пропуснат от дошлите да влязат, без младоженеца да си е платил. След като се спазарят за цената, вратите се отварят и младоженеца извежда булката на двора, под съпровод на песента: „Ела се вие превива, мома се с рода прощава“. Следва даряване на младите от страна на майката на булката. На една голяма маса се показват, „растилат“ всичките дари, подготвени за този ден. След майката, идва ред на бабите на булката. На много места младоженците се хващат за ръце и през ръцете им се премятат всичките дарове, които са подготвени за тях. През цялото време на даряването музиката свири, без да спира. Даровете се товарят в камиони, за да се закарат в новия дом на булката, да си подреди, „те така, да й е убаво сичко“ и когато се свалят от камиона, се показва всичко, за да видят гостите с колко много дарове е изпратена булката от майчиния й дом. Следва булчинското хоро, което се повежда от булката, до нея младоженеца, кръстниците, родителите и гостите. Пак под звуците на ръченица, сватбата се отправя към църквата и / или към отдела по гражданско състояние за сключване на брак. След тази официална част идва ред на истинското веселие. Сватбите обикновено са в двора на къщата или отвън на улицата пред къщата. В Долна Кремена се използват собите, сайваните, двора. За хората се поставят бали със слама, върху които се постиля дълго тъкано платно, приготвено от свекървата за тази цел. Гостите седят върху дълги пейки, застлани с нови черги. На официалната трапеза сядат младоженците с кръстниците и от двете им страни родителите, съответно откъм булката – родителите й, а откъм страната на младоженеца, неговите родители. Музиката свири, хората се гощават, вдигат се наздравици за всички от официалната маса. Булката започва да дарява най – напред от кръстниците с дарове, които завърза на гърба им и до края на сватбата стоят с тях. А кръстниците е имало обичай да подаряват на младите котли за вода или други такива подобни съдове. Следва даряването на родителите, като първо се започне от свекъра и свекървата. Свекърът дава пари ( грошове ) на булката, а свекървата й дава – златна паричка. Булката целува ръка и на двамата. На гостите булката дава престилка и пешкир, зависи дали е за мъж или за жена. След тях идва ред на т.нар. „играене пред кръстника“. Под звуците на ръченицата шаферите играят пред него, като държат пита, кокошка, бутилка с вино. Целта е той да ги откупи, да плати с пари за тях или да надиграе шаферите и с хитрост да ги вземе, без да плаща. В Ребърково, след тази вихрена игра, имало обичай: печено пиле да се набучва на прът и момците да се надскачат за него – който пръв стигне до пилето, за него си остава. Веселието продължава до вечерта, защото хората трябва вкъщи да си посрещнат стоката и да се погрижат за нея. Най – напред с музика се изпращат кръстниците, след това родителите на булката и голяма част от гостите. После свекървата хваща булката за ръка и я развежда из целия дом, за да види кое къде стои и от другия ден да поеме къщната и домакинската работа, да бъде чаканата „отмяна“ и да се „развърти в шетнята като млада булка“.

На следващата седмица, в неделя се правят „повратки“ – сватбарите се връщат в дома на булката и там отново ги чакат пълни трапези, веселие, музика, с които завършват сватбените обичаи в този северозападен край.

В Мездра по същия начин сватбата се е правела в двора на къщата, къщата на момчето. Тъй като тя е предшествана от пристанушка и подписване на брак в Съвета, няма я церемонията по тръгване от дома на младоженеца, ходене за кръстника. Всичко се случва в новия дом на младоженците, които са поканили близки и приятели на сватбено тържество. И в града са се опъвали дълги маси с пейки за гостите, готвели са се агнешка супа и кебап, както и за десерт – баници със сирене. След като хапнат гостите, булката минава и дарява най – напред кръстниците и неговите близки, след това родителите и накрая гостите – с престилка за жените и хавлиена кърпа ( пешкир ) за мъжете. Даровете за кръстниците са пришити върху сгънато одеяло, които с ленти под ръцете, се завързват на гърба и на първото хоро те ( кръстниците ) играят с тях. Такава е традицията – първото хоро се свири за надарените кръстници, след това хорото, което се води от булката и така нататък чак до вечерта, когато тържеството завършва. Подаръците, които младото семейство получава са предимно домакинска посуда: чаши, тави, сервизи, тенджери.

Начало

Къщите в региона са строени от дървен материал и помежду им преплетени клони, измазвани с глина ( земя ), покрити с царевичак или слама. Тя имала две помещения – соба и кащи ( на съвременен език подобие на антре ). Собата е имала един прозорец и е служила за спално помещение на цялото семейство. Всички са спали там, постиляли на пода един козяк или повече, лягали върху него и се завивали с калчищни черги. В другото помещение, кащи се е събирало семейството след работа. Там е било огнището, долапът с продуктите, посудата, сенията с трикраки столчета за сядане. Хлябът се изпичал в подница, направена от глина и връшник ( който играе ролята на похлупак ) от желязо в  самата жарава на огнището, а гозбите в калени гърнета и котли, закачени на верига. Осветлението идвало предимно от дневната светлина, а вечерно време от светлината в огнището. Времето се определяло според сезоните и работата, която се извършва в тях. Напр. „Това го правим, кога тръгнем да сабираме кукуруза ( царевицата )“, т.е. есенно време или „Случи се по време на жетва…“, през лятото. По – късно еднокатовите къщи се изграждат от камък и покрити с плочи. Домакинството се разполага в двете основни одаи ( стаи ), но вече се пристройва още една по – малка, в която се съхранява ковчег или сандък с тъканите неща и скъпоценностите на семейството. До къщата се изгражда хамбар за житото и сандъци за брашното, както и помещение за добитъка и зимнината. Тази подредба не е случайна, тъй като през зимата от животните се отделя топлина, тя е служела да не замръзват продуктите за готвене, които се съхраняват: лук, картофи, делвите с туршиите. Всички сгради се строят от самия стопанин и неговите синове. Сечивата, с които си служат, докато строят къщата, са секира, тесла и свредел. При строежите на къщи, кошари, обори, прекарването на дървен материал, камъни и друга тежка физическа работа, на стопаните са се притичвали на помощ и съмахленци, без да държат сметка за размера на помощта или да търсят заплащане. Помагало се е кой с каквото може.

В по – късните години къщите започват да се строят на два ката от същите материали – плет и глина, но вече към двете стаи се прибавя и зимник, а покривите били от плочи. В зимника било мястото за добитъка, който отглеждали. Хлябът вече се приготвял от квас. Появяват се полиците за домакински съдове, като част от обзавеждането на дневната стая, място за подниците, газеник, за да могат жените да тъкат и да шият. С развитието на живота къщата на два ката започва да се използва практично. Приземният етаж се зида с камъни и едно от помещенията там служи за зимник, разбирано като изба, маза, където се съхранява храната, а другото помещение – за обор на добитъка. На горния етаж са разположени двете стаи: соба и кащи, където продължава да се събира вечер семейството около огнището. Софрата се слага на средата на стаята, а в средата на софрата – готовото ястие в една паница, от която всички си затопват залъка хляб или в калени панички, ако е супа. Единствените прибори са дървени лъжици. Сравнително късно се появяват вилицата и ножът. За да се подправя гозбата на софрата са слагани и гаванците със сол. Децата сядат на отделна сения, не при възрастните. На тях им сервират последни. Хубавите мръвки се дават по старшинство: най – напред на най – стария, след това на членовете на семейството и накрая – на децата малките „мръвчета“ и кокалите. Ако се случи да се яде кокошка било е закон – воденичката да не се дава на момченцата и младите мъже, защото, „ако ги викнат на война, да ги не лови куршум.“ Покривът отново е бил от каменни плочи. В собата за легло служи леса върху две дървени магарета, сламеник, козяк, черги и дълги възглавници, напълнени със слама, които служат на цялото семейство. Завивали са се дългите платна, които тъчели и в които зашивали вълна, за да им топли в дългите зимни нощи. По – късно вече се тъкат „чершафете“ от памук, които постилят върху чергите и семейството ляга върху тях.

Улиците между дворовете са били тесни, а в средата на селото е имало мегдан, на който хората се събирали на празници и веселия. На центъра на селото имало хан, предлагащ храна и подслон с голям двор. Там се отбивали търговци, които карали кервани със стока и пътници, преминаващи през селото. Гостилничарят ги посрещал, вкарвал стоката в двора, а животните в обора и предлагал топла храна и постеля до сутринта.

Разказано от : Пенка Исаева, с. Ребърково

Начало