Облеклото било от груби тъкани: кълчища, вълна и свила, защото суровините за тях си ги набавяли от стоката и културите, които отглеждали. Кълчищата ги добивали от отглеждането на гръсти и ги тъкали за черги и дрехи, усуквали са ги на въжета, ползвали са ги и като връви за опинците. Те са ги засаждали, обработвали и като узреят, берат ги, топят ги и ги мънат.

Облеклото на мъжа: потури, риза, антерия, упанджак.

Облеклото на жената: риза, вълненик, сукман, престилка, забрадка, а по – късно и бариш ( за празнични случаи ).Облеклото на децата: риза, която служи за горна и долна дреха.

Всички на краката са носели вълнени чорапи, за да топлят през зимата и държат хладно през усилената лятна работа, навуща и опинци.

Поради бедност много семейства изпращат децата си храненичета да работят на други семейства, за да си изкарват сами прехраната и облеклото. Жените са работили наравно с мъжа на полето, а в къщи грижата за стоката, за готвенето и цялата домакинска работа се е вършела от жената. В късните нощни часове е тъкала платно, за да има дрехи за членовете на семейството й, за обзавеждането, за нуждите на домакинството ( за хляба, който се приготвя да има за цяла седмица, за водата, за ръцете ) и за спането.

Основен поминък е било земеделието и животновъдството. Отглеждали са се: овци, кози, крави, биволи, кокошки, магарета, прасета, гъски, патици, пуйки. Много от хората са отглеждали пчели и буби. Те са подсигурявали целогодишната прехрана и облекло на хората: месо, мляко, сирене, извара, мас, масло, кожи, вълна. От пашкулите на копринената буба са се правели свилени ръкави за ризи. За отглеждане на пчелите са правили плетени кошове, които отвътре измазвали с говежди тор и кал. Произведеният мед се е консумирал, а от восъка, необходим за кошовете, са се правили свещи. Земята е била слаба, като почва, и са се отглеждали предимно зърнени култури: царевица, жито, ечемик, овес, слънчоглед. Зеленчуците се отглеждали в дворовете или на специално място, извън селото, където наблизо има вода, за да „наваждат“ градините си. Оттук идва и наименованието на зеленчуковите градини в този край – „водни градини“: изкопава се в земята канал, по който да минава водата и да наважда всичкото „садиво“. Целият работен цикъл, започва от пролетта със засаждането на различните земеделски култури, минава през жътва, вършитба, коситба, бране на гръсти, гроздобер, събиране на царевица, беленето й, което е  известно като „беленки“, сеитба. Много от тези процеси са изисквали да се спи на полето, за да не се губи време за разкарване до селото и обратно. Затова семейството е имало повече деца, за да има повече работна ръка. Самите деца са отглеждани на полето още от кърмаческа възраст. В такива моменти са се създавали народните песни, приказките и легендите. И в усилената трудова дейност са се правели седенките, тлаките, на които са се събирали, за да си помагат жените една на друга, като са препридали и тъкали обработената от животните суровина за облеклото, за къщата платна, кърпи и чаршафи, за чеизи, а и за да се „залибат“ младите, да се „аресат“, та и свадби да се „дигат“.

На тези седенки са присъствали и мъже, които са свирили с музикални инструменти – кавал, гусла, гайда, окарина, за настроение и веселие, некоя песен ще се изпее, ще се разкажат приказки за любов, за страшни самодиви и змейове, за хайдути и поганците. Когато се събирали ( в различни домове са се правели, не за една вечер ), всеки от вкъщи е носел по едно ботурче за оганя, да се топлят, а домакинята пуканки ще напука, ще гощава гостите си със сушени плодове или каквото е имало в градината и двора, ще свари царевица или тиква, според каквото има, за да нагости гостите си. Есента се е прибирала и реколтата от градините, които се съхранявали за през зимата, като се сушели или правили туршии ( „трушии“ ) в качета. От овощните дървета, които били в близост до къщата или селото са берели плодове, които сушели на слънце и зимата са варили на ушаф. През зимата се колят прасетата и цялото месо се съхранява, без да се изхвърля нищо. Месото, кокалите и ребрата се съхранява в саламура, защото зимата е време на празници, именни дни и на почивка. Червата се пълнят с дребно месо и подправки, от стомаха се пълни „бабе“. Месото от главата се сварява и заедно с черния и белия дроб се прави „покрекло“. Сланината от прасето се топи в големи казани и се прави мас, а изплувалите от маста пръжки, се прибавят към гозбите, за да „облажат“ малко и придадат вкус на манжите. От добре опърлената кожа, крака и уши на прасето се е варяла пача. А там, където не се пърли, кожата се опъва, измива се от кръвта да престои и после са я използвали да си правят цървули.

Снабдяването с вода е ставало от изворите и кладенците, в близост до селото. Жените са носели вода с кобилици, на които от двете страни се поставят бакърени котли. Земята се е обработвала с рало и всяко семейство е произвеждало за нуждите на домакинството, стоката и да си плати десятъците ( в турско време ). А когато е имало излишък от реколтата, на пазарите се е разменял за други продукти. Такива стоки,  купувани срещу зърнени култури са: крупна сол за козите, газ за осветление и др.под.

Варивата и зеленчуците ( в това число и картофите ) са били главната храна на хората. Поради това, че религиозните празници са изключително спазвани и тачени, през повечето време от годината са се яли постни храни. Отглеждали са се лозя, недалеч от селото, като са се избирали по – слънчеви места, за да може да узрее гроздето и да бъде по – захарно за виното. В нашия края не е имало традиция лозето да е в двора на къщата. Интересното е, че до имота си, извън къщата и двора, всяко семейство е имало изграден зимник. Там са съхранявали произведената продукция, докато освободят място в къщата си и инвентара за обработването на земята. В тези помещения са поставяни т.нар возилници, в които се слага новото вино. За врата на този зимник е служел по – разчепатен трън. Като отиде семейството да работи, като ожаднеят, да врътнат канелката, да си отточи с кратунката, пийне, разкваси си устата и пак му идва сила за работа. Кражби не е имало. От тази традиция днес, където все още има обработвани лозя, към тях се виждат построени вили, които служат за отмора, за съхраняване на продукцията и за стопанския инвентар.

Информатор: Пенка Исаева, с. Ребърково

Ползвана литература:

Начало

Забраждането в миналото е било знак на покорство на жената след  омъжване. Народният морал и вяра повелявали косите на омъжената жена да бъдат  закрити. Поверието гласи, че ако жената открие  косите си, ще  последват злини за семейството й, градушка ще удари посевите… Затова косата на омъжената жена се крие под забрадката.   

Най-старата кърпа за женската глава е бялата, памучна или копринена кърпа.   Краищата й висят свободно отзад. Възрастните жени се забраждат като двата странични  края се кръстосват под брадичката и се връзват  на  върха  на  главата. По  подобен  начин  се забраждат жени и моми с бяла кърпа, по време на работа на полето да се пазят от  слънцето. В някои райони забрадките са обточени с различни  висулки, трепки, ресни. Полагането  на  венчалното  було  и  замяната  му  с  невестинска  забрадка се  придружава  от   традиционни  адети /обреди/. С кърпа се закрива напълно косата или се оставя да се  вижда малко от нея.

В различните райони на страната има различни  видове забраждане и различен  възел. Най-разпространено, почти навсякъде е обикновеното  забраждане, което се  прави  с бяла или цветна забрадка от широк квадратен плат, прегъната по  диагонал. Забражданията  са интересно  умение  на  българката да  оформи  главата  си  така, че  да  е  хубава, да  подхожда  на дрехите,  с които  е  облечена, от  там  и  различните  видове  забраждания. Познати  са  по-прости, но  има и по-сложни  забраждания, които  са израз  на добър вкус  и  женска  кокетност. Закичване  на   главата  на  девойката  или  младата жена  става  с  градинска  или  полска   китка, затъкнати  зад  ушите. При  забраждането  цветето се затъква отстрани под завързаните краища на забрадката.

Какви  видове забраждания   са  запомнени  в  Долна Кремена?

Забраждане с бариш - така се казва по кърпата / бариша /, с която  се  забражда младата  жена - това  е  голяма квадратна  свилена  кърпа. Такова  забраждане  се прави  по  празници, за  хорото ,за  сватба, за  веселие. Прегъва се по диагонал, кръстосва  се  под  брадата и завръзва  встрани - отляво  или  отдясно на главата на панделка и се   втъква  китка цвете.

Забраждане за  работа  на  полето - обикновено е с голяма  бяла  кърпа, прегъва  се по диагонал. Краищата на кърпата се завръзват отзад  на  тила или краищата  се връзват  под брадата да се пази лицето от слънцето.

Забраждане на фотос - двата краища се завръзват отзад, на тила под кърпата и  после над кърпата, отпред на челото.

          Забраждане  със  шамлия - голяма  черна - памук или  коприна кърпа, обточена с тясна шарка по края, по двата края. Старите баби се завръзват под брадата или под  брадата  се  кръстосват  и  се  връзват от горе  на главата на  малък  възел.

Младите моми и жени още се забраждат и със шарени кърпи за предпазване от  студеното. Кърпата се слага на средата на главата и  краищата се кръстосват  под  брадата  и се завръзват отзад, на тила на панделка. Децата се забраждат, с така нареченото  забраждане фръче. Кърпата е единична – триъгълник, поставя се на средата на  главата, подгъва се от двата края на челото и се връзва отзад, на тила, над триъгълника - става  като шапка. Мъжете  на  нивата да се пазят от слънцето, връзват на  главата си памучна  кърпа – пешки. Хващат двата краища и завръзват отзад, на тила.

Забраждане има в различните райони на страната различни. При нас тези се  помнят все още, жените  малко се забраждат - има красиви  кърпи, с много и различни  шарки и цветове. Нека не забравяме какво е правила жената в миналото, независимо от   обичайте и забраните, тя винаги се е стремяла да бъде красива, съчетавала е полезното    с  приятното.

Това разказаха жените от Женска вокална група при НЧ-Просвета 1897, с. Д.Кремена

записа: М. Пухалска 

Снимки относно Забраждане

Начало

След като овците се уягнат, вълната става по голяма. Тогава се устригват руната от самите овце. Вълната се обработва. Тя се пере и след това се чепка. Чепкането е ставало с дарак. След като вълната се разчепка хубаво, се преде. Преде се вълната с предачка.

• Ще ли предете?

Стига вълната да е добре разчепкана, прави се каделята, след тва се надева на хурката и се изприда преждата, от която прежда се плетат необходимите за семейството неща, например тарлъчки-най-обичаното за възрастните хора в селото, плетат се шушони, плетат се елечета, жилетки и всичко от което те имат нужда (шушони- вълнени чорапи), както им казват бабите калците. Хората ги употребяват защото зимата гледат животните, ходат по двора, в снега, студено им е и затова те ги плетат и ги обуват, за да им е топло на краката. Здобихте ли представа?

Разказано от Веса Алексиева, с. Ребърково

Препридане

След като се изпреде вълната, който иска може тука да сложи тройка прежда, а който иска може и двойка, но тика се преприда. И така се плетат чорапе, елечета, кой каквото носи; да е по плътно елечето. Това се казва пресук-усукват се две нишки. Който иска некакъв цвет да си я бойдиса. Бойдисва се с коприва, обелки от лук, орехи и се слага по малко син камък, за да не излиза боята и се получават цветове. С вретеното се преде вълната, а с това се препридат нишките. С тия прежди се такат черги, китеници, губери.

-„Заврати го още веднаж!“

Разказано то Николина Иванова, с. Ребърково

Начало

Когато говорим за качествата и добродетелите би следвало да се спрем и на редица празници, ритуали, чрез които и запазено най-хубавото от миналите векове и в родовата памет. Празниците и обичаите са стари колкото и човечеството. Те са се изменяли и обогатявали, но винаги са стигали до сърцето на отделния човек. Едни обреди целят да осигурят здраве, други семейно щастие или пък плодородие на земята. Някои от тях са пряко свързани с трите основни момента в живота на човека: раждане, венчавка и погребение. Има обреди посветени на дивите зверове, които правели пакости на хората и домашните животни. Т е трябвало да бъдат умилостивени или прогонени далеч. Това са: мечи, вълчи празници, миши празници, за опазване на грабливите птици, змии и други.

Наред с това има и много празници, създадени за опазване от природни бедствия, като наводнения, градушки, пожари и други. За тях се правели молебени и заклинания. Не по-малко тържествено се празнуват и имените дни. На празника на светията се събират на гощавка и пиене. Често пъти ангажират и музика, за да поддържат веселото настроение. Някои празнували в кръчмата, а след това музиката ги съпровождала до дома им.

Празнично-обредната система обхваща всички годишни времена. Много от християнските празници съвпадат с основните селскостопански работи. Те се правят в чест или се дават отдих от извършената тежка работа. Празниците просто регулират трудовата дейност на хората. В обреда съществува елемент-музиката и китните цветя. Цветята свързват с вечно зелените растения, с плодородието и красотата. За всеки празник има съответни обредни действия, в които се включва цялото семейство, родът, а в някои празници-цялото село.

Зимните празници започват от последната седмица на декември и свършват до началото на март, свързани с обреди за здраве, семейно щастие и плодородие. Първият, най-очакван и тържествен празник е Бъдни вечер. Той се празнува преди Коледа вечерта. Подготовката за него започва по-рано с почистване на дома, не трябва да се завари сметта от миналата година или не изпрани дрехи. Трапезата е само от нечетен брой постни ястия, прави се баница-тиквеник, в която се поставя късмет. На трапезата се слага от всичко, което се е произвело през годината, събира се цялото семейство, на особена почит са най-старите. Преди започване на празненството се извършва религиозен ритуал: палят се свещи, чете се молитва и се прекажда храната. Най-възрастният благославя храната, пожелава здраве на хората, опазване на добитъка, къщата, нивите. В огнището се запалва дъбов пън-бъдник, който гори цяла нощ.

От зимните празници най-големият е Коледа или Рождество Христово. Той се празнува три дена. Това е празник на семейството, на спокойствието и новия живот. Подготовката е започнала с колене на прасето. Всеки ден започва с тържествена литургия в църквата, след което тържествата продължават в семейството, както и срещи с роднини. На Коледа сутринта се ходи на коледуване. Още след първи петли, момчетата добре облечени с мачуги (специално приготвени дървени тояги с колело от долния край), торбички през рамо, тръгват за колачета, кравайчета.Почва се от най-отдалечената къща, трябва да се обиколят всички къщи. Стопаните ги посрещат много сърдечно на вратницата на къщата и навсякъде те дават колаче и плодове, бонбони. От стълбището и язлъка стопанина хвърля от шиника жито или царевица и всички деца викат: „ Да се роди и кадето рало не оди!“

Много празнично е сурвакането. То се извършва на Василов ден сутринта. Събират се ергените от селото и саморъчно се изработват сурвачки от дренови пръчки, като ги украсяват с пуканки чушки и различни шарени панделки. Дрянът се считал символ на здраве и благоденствие. Определя се водач на групата, сурвакарите носят фурки (торби) за подаръците, с които ги даряват. Цялата група с весели песни и викове се приближават към всеки дом: едни мяукат, други реват като магарета и чакат да ги даруват. Сурвакат се всички членове на семейството. След като се мине и последната къща над селото да сурвакат, сурвачката се оставя в любимата девойка-това се счита и като знак, че там предстои сватба. С парите които са събрани се осигурява музика.

На Заговезни е ден за прошка. Събира се цялото семейство. В ястията присъстват варени яйца, халва, орехи, варена кокошка, цяла баница и пита. Всички близки целуват ръка на най-стария в къщата, като казват: „Прощавай!“, а той отвръща: „Простено да ти е!“ Също се ходи на прошка и при кръстника. Също се връзва конец на тавана и се люшкат яйца, халва и въглени, като всеки се стреми да хапне. Който пръв хапне парчето е победител.

На Йорданов де се прави водосвет за здраве. На реката се хвърля кръста, момците се събличат и влизат в реката. Който хване кръста е победител и ще бъде най-здрав през годината. След това попа и клисаря обикалят селото и ръсят всички вкъщи за здраве, събират подаръци, канят ги на гощавка.

Ивановден-на всички празници музиката свири на мегдана, а хората играят и се веселят.

На Трифон Зарезан се ходи да се зарезват лозята. Хората се събират, кладат огньове, печат месо, пият вино, свири музика и всички се веселят, като благославят за здраве, берекет и бъчви пълни с вино.

Един от най-интересните пролетни празници е Благовещение. На тоя ден се извършва основно почистване на дворовете и градините, палят се огньове, които децата прескачат. Огънят е символ на слънцето, слънчевата магия. Предната вечер се взема ръженът и машите и като дрънкат се прогонват всички влечуги, обикаля се целия двор и се вика: „ Бегайте змии и гущери, че утре е Благовец!“

Великденските празници също са пролетни. Един от тях и Тодоровден. Той се празнува 43 дена преди Великден. Той е ден на конегледачите. На този ден се прави надбягване с коне на някоя поляна. На победителите се връчват награди: юзди, поводи, различни конски принадлежности. После ставали почерпки с ракия и вино, жените готвят гозби като: джуркан боб и други и пекат хляб. Събират се и се веселят.

Лазаровден се празнува една седмица преди Великден. Той е празник на младостта и пукналата пролет. Сутринта се събират по-млади момиченца, обличат се в национална носия и с накичени кошнички обикалят цялото село и пеят лазарски песни. Събират яйца и благославят стопаните да са живи и здрави всички вкъщи, да е годината с голям берекет.

На другия ден е Цветница. Тя се празнува тържествено. Набират се върбови клонки, оставят се в черквата да пренощуват. На другия ден сутринта се събират млади и стари, отиват на черква, върбите се осветяват със светена вода и всички си правят венчета и кичат портите на домовете си за здраве. Връзват се люлки и се люлеят момите за здраве, свири музика и се извиват кръшни хора. Черпят се с локум, бонбони, сладкиши.

На Великден се месят козунаци и се бойдисват яйца. Яйцата са се боядисали с натурални бои, като обелки от лук, коприва, кукуряк, орехова шума и други. Козунаците са се месели с квас, яйца, мляко, мазнина, захар, брашно и за миризма се е слагало коричка от лимон. Нужна е голяма топлина в стаята, да втасат хубаво козунаците. Също има майсторлък и при печенето, за да не са сурови, но да не са и препечени.

Гергьовден се празнува на 6 май с най-големи надежди за плодородие. Св. Георги е покровител на овчарите и стадата. Цялата природа оживява. За тоя ден всяко семейство си пече агне или яре. Има много интересен ритуал. При колене на  главата на агнето се слага венец от тревата лапка и гергефче, и мащерка. Ако има рогца и на тях се закрепва свещ и се прекадва с тамян. След опичане на агнето, стопаните го носят в черквата. В двора се нареждат тавите с агнетата на редичка и свещеника минава, чете молитва за здраве и прекажда. Отчупва предната дясна плешка от агнето, отрезва порезаница хляб. След тва тръжеството се пренася вкъщи, където се нарежда цялото семейство за богатия обяд. Н а този ден става и първото задойване на овцете.

После се празнува Петдесетница, Свети Дух. Това е черешова задушница, прави се помен на починалите близки и загиналите във войните.

На Петровден е събора на селото. Също и черквата ни се казва „Св. Петър и Павел“. Коли се овца и се вари курбан за здраве на селото. Попа чете молитва за здраве и прекажда курбана, преди да се раздаде.

На Еньовден се изгарят сички стари билки, почистват се хамбарите си се сабират нови билки.

Илинден също е почитан празник. Селяните се сабират на оброк. Прави се молебен срещу суша, грамотевици и буря.Света Богородица е също много почитан празник. Тогава се празнува и на Черпишкия манастир, кадето се сабират хората от околните селища. Става гулям събор, раздава се курбан за здраве.

След тва се празнуват есенните празници: Димитровден, Архангеловден, Петковден. Реколтата се прибира, домовете се пълнат с реколта от всичко, което се е родило от къра. Нарежда се по мазета, по тавани, на леси, за да може да се запази през зимата. Лука са плете в сплитове да се проветрява. Правят се туршии, зимата е дълга, трябва да има ут всичко.

На Никулден, въпреки Коледните пости, се разрешава да се пече шаран. Всяко семейство готви печен шаран и сушени чушки пълнени с боб. Шаранът е символ на сила. Постите не съ случайно избрани. Това се е свръзвало с наличието на определени храни. В годишния сезон и времето за рабута, на пулето, с отглежданету на дубитъка. Постите в голяма степен са били полезни-здравни навици, създадени от хилядолетия в историята на народите. След всеки пост идва некой голям празник, на който се е яло месо.

Праздниците носят в себе си духовни ценности, създадени и завоювани в тежката борба за свобода и независимост. Те съдържът любов към семейството и децата, готовност да удадем силите си за отечеството и общото добруване. Те са изиграли особено важна роля за опазване на българщината през турското робство.

Разказано от Пенка Исаева, с. Ребърково

Начало

В  миналото нашите  баби  са  приготвяли  хляба  си  безквасен  или  с квас. Хлябът  с квас   в  българските  традиции  има  главно  място, като  част  от  много  ритуали. Да  остане къща  без  квас  е  било  на  сиромашия, хлябът,  замесен  с квас,  изисква   повече  време  за  втасване. Нашите  баби са приготвяли  хляб  за  цяла  седмица. Винаги са  оставяли по малко стар квас, за  да  направят  новия. Единствено по празниците, символизиращи  ново  начало/сватба, Нова  година/, идвало   време  да  се  захване чисто  нов квас. Какво  е  то това  квас? Забъркваш  брашно, вода  и  малко  захар, някои   слагат  и  различни  треви - за аромати - топлиш го, храниш  го, понякога  заспива, понякога  с лъжица брашно се събужда, понякога умира – от изстудяване или  претопляне. Приготвяне  на  квас - брашно  без  набухватели и  вода от извора: бабите  сутрин  не проронвали  дума - да донесат мълчана  вода  за  хляба. Разбърква  се  половин  чаша  брашно и  толкова  изворна  вода  в  дълбок  съд, с  дървена  лъжица - получава  се  гъсто/  кексово/тесто, слага се  щипка  захар, да  подслади за добре дошли бактериите и  се покрива  с памучна  кърпа,  слага се някъде на топло. Сутрин, обед и вечер се добавя  по  една непълна лъжица брашно и се разбърква добре. След един-два дни започва  ферментация, усеща се лека сладникава миризма. Имаме още няколко дни, докато   живота се роди - на 5-я / 6-я  ден  - може  и  по-рано  и  по-късно, квасът  започва  да  се  движи, да става на мехурчета. Ако по време на храненето се отделя много вода, се добавя малко брашно, ако ли става твърда - малко  вода. След  като се захване, квасът - може  да се  държи  на студено. Коледната  питка  с паричка, например, по традиция се прави с квас.

Приготвяне  на хляб

Брашното  се  пресява   в  дълбок  съд /в  миналото  са  използвани  нощви - дървено коритце/, прави се  кладенче и се слага сол, добавя се квасът с малко  хладка  вода -тестото  не бива да е много твърдо. Меси се продължително, оставя се да втаса - да  увеличи двойно обема  си, тогава  се  размесва  и се прави  хляба, ако е обреден - правят  се различни шарки и рисунки - зависи какъв е повода. Живият  квас  може  да  се  съхрани,  като се добавя брашно да стане гъсто  тесто – правят се топчета, които се оставят  да  изсъхнат на стайна температура, съхраняваме ги на тъмно и сухо място в хартиен  плик. Когато потрябва за месене, се взима от сухия квас /едно топче/, разтваря се в хладка  вода, захранва се с брашно - започне ли да бълбука, може да се замесва хляба. Може   и  от   приготвения  квас  да  отделим  една  лъжица  ,да  го  подхраним  с брашно  и вода,така  по-бързо  се  получава  нова  закваска.

Записала:  М.Пухалска

Замесване

Прави се квас с оцет, сол и брашно. Прави се на малки питки, които се сушат на прозореца. И след това се взимат за замесване и се изпича в подницата с връшника директно в пепелта.

Замесване с хмел

Вари се хмел, за да пусне закваската и със водата се замесват малки хлебчета, които се поставят над огнището за да изсъхнат. При замесване, хлебчетата се разтварят във вода и се замесват хлебове.

Записано от Снежана Николова, с. Ребърково

Начало

Характерно за старата българска къща е  огнището, синията, трикраките  столчета, долапите  и  лавиците, на  които са подредени керамични, дървени и бакърени  съдове, дъхавите цветя-мушкато, индрише, здравец, малките прозорчета с трепкащи от белота пердета, олтара и огрените от слънце чардаци, покрити с  дърворезби. Жилището с  център-огнището  и  граница-прага. Огнището е свято място за дома. Когато се строи къща, първо се избира мястото за огнището-то трябва да е на  изток или на юг, никога на север или запад. На прага не  се сяда, не се яде, през прага не се подава ръка за „Добре  дошъл!“ и „Довиждане!“, там се коли жертвен петел на  Илинден, на прага се посреща невестата в новия  дом, скъпи гости, коледари, полазника, лазарките. Мястото  на  змията-стопанинът на дома е под прага или до  огнището. Жената, която пали огън в нова къща не стъпва на  прага, прагът  е  преминаване от едно пространство в друго, от  един момент на живота в друг. В традиционния  български дом по уникален начин е вплетен духът на  спокойствие и семейна задружност. Въплътените в  предметите на бита образи и духовни идеи, са помагали  на предците ни да направят живота си по-красив, изпълнен с домашна топлина, любов и  спокойствие. Конската подкова е за късмет и щастие, за да има   богатство, имане в една къща, под прага са зазиждани  сребърна или златна пара-кой каквато има. От китките  житни класове стопанинът черпил сили, да осигури  бъдещето на свето семейство. Дървените лъжици на стената символизират благополучие, сърпове, брадвички  или други  земеделски  инструменти подсказват  очакване  за  богата реколта и берекет, гердан от чесън и лук- за  защита на дома и семейството от всякакви беди. Огнището се благославя: „Дай, Боже, на това огнище да  къкрат и кипят големи грънци по сватби и кръщанета, по  сборове, да се палят пещи с хлябове по косачи, по   копачи,  по жетвари. Огнището никога да не гасне. Да е  пълно със гълчава, с много челяд, да се топлят, да се  хранят, да хортуват добри думи и сторват добри  дела. Амин.“

Дръвникът е свята място - там се свива венец за  младоженците, там се бръсне младоженеца преди  сватбата, пак  там - невестата разсича отведнъж дърво, за  да е единствен бракът им.

В стария български дом има много символични  места, които се пазят и почитат, предмети и съдове, цветове, дрехи, шевици и плетива, оплетки и възли. Всяко кътче от къщата, двора, кладенеца, градината имат някакво  значение, послание, което ние във времето сме загубили, а трябва да намерим кода и да го разчетем. Каквито и красиви думи да използваме, едва ли ще се докоснем изцяло до вълшебствата на традиционния български  дом.

Ние днес създаваме свое кътче на домашен уют, за да  отдадем почит на корените си, с идея за символичен  мост  във времето и жест към бъдещето. Оставяме по едно  местенце, посветено на спомените за предците ни: пъстроцветни черги, китеници, халища, изтъкани с любов  и песен; грънци и  паници, откраднали си частица от  великолепието на цветята в градината и ливадата; дървени миндери, носещи аромата на вековни  гори. Всичко това ни дава сили и вяра, и можене, и знание, и  задължение, че сътвореното с обич трябва да векува.

Краеведско Дружество НЧ-Просвета-1925-Мездра - Милка Пухалска

Начало

Булката се посреща в дома на младоженеца с питка върху която е поставено-мед и сол-за сговор или ако е имало лоша среща да се развали, солта разваля всички лошотии. Виното заема първо място до хляба и солта. Хората се опознават и могат да си вярват, когато са изяли заедно торба сол. На Гергьовден на заем сол и подкваса за мляко не се дава, за да не се правят магии с тях.. На масата трябва да има винаги сол  Маса без солница е като къща без жена, т.е. пуста, празна. Първо солта и хляба се слагат на софрата.. Крупа сол се слага на дъното на кладенеца при довършване на градежа му, тя се приема като безкръвен, жертвен дар на владеещите водоизточници демонични същества. .Сол на заем след залез слънце не се дава. В огъня сол не се хвърля, вярва се, че солта има сърце, но не се намира лесно. Солта, хлябът и виното, народът е облякъл в святост. Още от най-древни времена солта има божествен характер. Сол се взема по време на пост и кръщене. Когато е осиновено дете, над главата му се разчупва пита хляб и се благославя - да бягаш от нас, както солта бяга от хляба. Питка, мед, сол, вино и цвете присъстват във всички действия, обреди и обичаи. Хилядолетия човекът е живял в тесен контакт с природата, ползвал е благата й, възхищавал й се е и я е боготворял.

НЧ –ПРОСВЕТА-1897-Д.КРЕМЕНА - Милка Пухалска

Начало