Песните от селата Д. Кремена, Ребърково и Мездра
ПЕСНИ ОТ ДОЛНА КРЕМЕНА
КАЛИНКИ ГЪРЛО БОЛЕЛО
КАЛИНКИ ГЪРЛО БОЛЕЛО,
ТРЪГНАЛА БИЛКИ ДА БЕРЕ.
ПРЕМИНА ПОЛЕ ШИРОКО,
НАСТАНА ГОРА ЗЕЛЕНА.
СРЕД ГОРА ДЪРВО ВИСОКО,
ПОД ДЪРВО БИСТРО КЛАДЕНЧЕ,
НА ДЪРВО – ПИЛЕ АВЛИГА.
ТО НА КАЛИНКИ ДУМАШЕ:
- НЕ ПИЙ, КАЛИНКЕ, ТАЗ ВОДА,
ТАЗИ ВОДА КЪРВАВА!
СНОЩИ ХАЙДУТИ МИНАХА,
КЪРВАВИ РИЗИ ПЕРЕХА,
ЛЮТИ СИ РАНИ МИЕХА.
ХАЙД.ПЕСЕН ОТ С. Д.КРЕМЕНА, ИНФ.Ц.КОТЛАРСКА
„Я, ставай, ставай….“
Я ставай, ставай, куме, кръсниче, ииихххуууу,
че там та чека златна търпеза, ииихххуууу,
златна търпеза със златна чаша, ииихххуууу,
със златна чаша, лъжици от сребро, ииихххуууу!
Сватбарска песен от с. Долна Кремена, записана от Ваца Цинцарска
Керайна змей либила
Керайна змея либила, ииии,
майка й не знаила, ииии,
ми я далеко главила, ииии
през девет села – в десето
със това момче Никола –
се е у свилено, алено,
с това ми конче златено.
Никола сватба подигна.
Кога у село е дошъл –
майка на порти излезна
та си Никола посрещна:
-Върни се, върни, Никола,
Че е Керайна умрела!
Никола вера не (х)фаща,
та го у вътре увела.
Керайна на креват лежеше,
руса й коса от креват висеше –
жълт змей й у крака стоеше.
Митическа песен от с. Долна Кремена, записана от Цветана Цолова Котларска
Забоварила невеста
Забоварила невеста ииии
Петку йобеда да носи ииии,
че го занела, занела ииии,
след пладне по икиндия ииии.
Чуди се Петко, мая се ииии,
изпрегна Брежко бивола ииии,
запрегна млада невеста ииии.
Дек ора Брежко бивола ииии,
бела белия никнала ииии,
дек ора млада невеста ииии,
черно йе трънье никнало, ииии!
Трудова песен от с. Долна Кремена, записана от Зона Николова
ПЕСНИ ОТ РЕБЪРКОВО
БРАТЯ ДЕЛЯТ БАЩИНО НАСЛЕДСТВО
Де гиди вино червено
и тая бистра ракия!
Никому добро не стори,
ни тая вечер, ни друга!
Запиле са са, запиле,
двамина бракя близнаци:
Йована, та па Стояна.
В пиянство са са скарале,
на трезно са си делиле
бащино тежко имане.
Ниви делили с копрале,
ливади с тънки конопци;
бели грошове – с кошове,
дребните пари с кантаре.
Убаво сичко делиле,
делиле и разделиле.
Остало още да делат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Соколе да си раздвоят,
нали са йедно мътило
ще пищат йедин за други;
атове да си раздвоят,
нали са йедно кърмило
ще цвилат йедин за други.
Па си йе Стоян премислил,
брат си Йован да спастри,
та нему да му останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си на булка продума:
- Мома невесто, Петкано,
моя верна стопанко,
я ще ти нещо запрещам,
но тизе да го извършиш,
главата ще ти отрежа
та ще я на кол набия!
Язе ще, либе, да ида
във тая гора зелена,
дребна си лова да лова.
Па тизе, либе, Петкано,
да станеш рано, по – рано:
замеси тесто кисело,
напечи бели погачи
и тия вити кравайе;
заколи тлъста патица,
наготви гозби секакви,
па тури, либе, отрова;
наточи вино, ракия,
па брат ми Йован да викнеш,
ти добре да го нагостиш
и по – добре да о отровиш
та назе да ни останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си йе Стоян отишъл
във тая гора зелена,
дребна си лова да дири.
А па Петкана станала:
завръте бели ракаве,
намеси бели погачи,
повече вити кравайе;
заклала тлъста патица,
не бе турнала отрова,
но измешала вино с ракия.
Па си е Йован викнала,
та го йе добре гостила
и по – добре го опойла.
Та си йе Йован попаднал,
попаднал ни жив, ни мъртав.
И Петкана йе станала,
с бело го платно покрила
и му свещица запали.
Като йе Стоян поодил
по тая вита планина,
нис тая гора зелена;
като йе малко поодил,
той са йе много отрошил.
Не найде лова никаква,
па рекъл Стоян да седне,
та малко да си опчине
и да си водица пине.
Като йе Стоян поседнал,
поседнал Стоян, полегнал
и са нагоре обърнал,
Стоян си е съгледал
йедно ми сиво орленце
горе във сини облаци.
Стоян йе пущил бел сокол.
Като йе сокол излезнал,
па са с орле фанале –
бориле са, що са бориле,
нито са сокол подава,
нито са орле подава.
Стоян е пущил и брат му.
Като са сокол извило,
та си при орле излезнал;
па са го двама фанале,
по за крилце го държеа,
перо по перо скубеа,
жълти му очи клювеа
и си го при Стоян носеа.
Орленце жално пищеше,
майка си люто кълнеше:
-Проклета да си, мале ле!
Толчаво лето летовно:
три пъти да си носила,
два пъти да си лупила,
по йедно да си чувала,
та и я братец да имам,
от сокол да са отърва.
Като йе дочул млад Стоян
и той са сетил за брат си,
на какъв го ред остави!
Скоро соколе улови,
та ги във кафез затвори,
та па си орлето пущи.
Скоро у дома утиде
и отдалеко извика:
-Либе ле, либе Петкано,
какво ти тебе заръчах,
дано не си го свършила,
голема дарба ще та дара!
Ала Петкана продума:
-Либе ле, либе Стояне,
мога ли, либе, смея ли,
смея ли да го не свърша –
нали са, либе, закани,
че ще ми глава отрежеш,
та ще я на кол набиеш.
Я яла, либе, Стояне,
та брат си Йована да видиш –
още му свещицата гори!
И Стоян в къщи надникна:
като йе видел млад Стоян,
че брат му покрит със платно
и че свещица гореше,
той са йе надзад повърнал.
Извадил остро ножленце,
да се във сърце убоде.
Нали йе Петкана разумна,
нали йе от рода чутовна,
чутовна рода голема,
скоро му ръка задържа
и си на Стоян продума:
-Либе ле, либе, Стояне,
постой ми, малко почекай!
Брат ти Йован йе още жив.
Узела ведра ковани,
скоро за вода отиде
на тая чешма шарена;
донела вода студена,
та си Йован полела
и Йован са йе събудил
от това тежко пиянство.
Като йе видел млад Стоян,
че брат му Йован йе живо,
че йе живо, още и здраво,
той са йе много зарадвал,
па си на булка продума:
-Либе ле, либе, Петкано,
Я стани, либе, я стани!
Замеси тесто кисело,
опечи бели погачи,
наготви гозби секакви,
наточи вино, ракия!
Па опни дълга трапеза,
цело ще село свикаме,
да ядем, либе, да пием,
за здраве на брата Йована,
че брат без брата не може.
И Петкана йе станала,
напекла бели погачи,
наготви гозби секакви,
наточи вино, ракия,
опънала дълга трапеза.
Стоян калеска изпрати,
цело йе село надошло.
Като седеле и яле
Стоян на крака подскочи
и са до трапеза изправи,
па си на ора продума:
-Яще и пийте селяне
и вие, верни комшии
и мене да послушате,
какво ще да ви покажа:
кога си жена зимате
да попитате комшийте –
сговорна ли йе с комшии?
Работна ли йе из кащи?
Кога си куче зимате,
питайте стопанина му,
от сой ли е майке му?
Далек ли гони вълците?
Семейно-битова песен от с. Ребърково, записал А. Иванчов от
П. Генчов : В СбНУ XXV, с. 31 – 33.
ПЕСНИ ЗА МЕЗДРА
ТЕКСТ: СПАРТАК БУТАНСКИ
МУЗИКА: СТЕФАН КОСТОВ
ПЕСЕН ЗА МЕЗДРА
Тука била е една самотна гара,
тука било е забравено поле…
Край тази гара стотина къщи стари
тъжно стояли с провиснали криле.
Тука душмани народа ни са яли,
тука тирани размахвали камшик.
Носел народа тъй лютите си рани –
носел в душата потиснатия вик.
Но с гръм пристигнал победния ноември,
вял знамената със песен на уста.
Пеели хора, донесли свободата,
с руските братя изгонили врага!
И се заели окрилените хора
с вярата славна града да изградят…
Ето я Мездра – изпълнила простора,
Ето я Мездра – един чудесен град!
Припев: Хубава Мездра, гиздава Мездра,
нашата обич вземи!
Към висините гордо възлизай
и град за приказ бъди!
ПЕСЕН ЗА МЕЗДРА – II
Приятелю, ти, който минаваш
през нашата Мездра със влак,
отбий се, не ни отминавай –
ще бъдеш наш гостенин драг!
Да видиш крилатите сгради,
площадът ни – мраморна длан;
да видиш строителство младо –
един град, отдавна мечтан!
Да видиш и нашите хора –
работни, сърдечни, добри.
Как всеки с любов, неуморно
Любимия град днес гради!
Припев: Хей! Аз съм щастлив и богат,
щом дишам във родния град
Хей! Моя град ти обикни
и негов приятел стани!
Изпълнена от Катерина Мицева
Лирична песен за Мездра
Чия си? Дали на полето
или на балканската твърд?
Не зная, но ти си сърцето
на тоя крилат кръстопът!
Ти срещаш на твоите длани
и пускаш пак влак, подир влак,
в които богатства са сбрани –
от Варно до Витоша чак!
Ти взимаш от всички вагони
по малко насъщен товар,
но връщаш нов, за милиони –
на нашата родина дар!
И вечер, когато заспиваш,
да вдъхнеш и плам и мечти,
родината наша щастлива
чрез тебе пак будно тупти!
Припев:
Разраствай се, Мездра крилата
И всичко на хората дай!
И ставай достойно звездата
На целия мездренски край!
Мездренска, вечерна
Синя вечер слиза от Балкана
долу в мездренската равнина,
де щурците в ниви разлюляни,
нежно галят с тихата свирня…
Ще отдъхнат трудовите хора,
за да станат бодри в утринта.
Само влаковете неуморно
ще будуват, стрелнати в нощта…
Отдъхни и ти сега, любима,
и в съня си виждай ме дори!
Моя Мездра, в тая вечер синя,
като люлка майчина бъди!
Припев:
Лека нощ, лека нощ!
лека нощ, лек сън,
обичан роден край!