аа – не, несъгласие ( в смисъл на „няма да стане“ )
аайде – изчезвай на секундата
алтав – луд ( буквално ), откачен човек
антерия – къса горна мъжка дреха
бойдишам - боядисвам
балтия - брадва
башлък – художествен завършек на колона
бахчъ – земя за зеленчукова градина
бел лук – чесън
блаанъ – твърда буца пръст
бечура – голям камък
благо – сладко
болньява – болна
ботур – дърво за огнището
брез бивол – черен бивол с бяло петно на челото
бръкам – допускам грешка
бръснателкья – метла от клони
буедак – обрасло място с храсти и тръни
бурчат – ровят, бутат напред
бърабисвам – уеднаквявам
бърбарам – ровя, бърникам в нещо
бърде – малка стомна
бъшкосвам – разделям един предмет от друг
вален – мръсно
валмо - кълбо
варшкам – изпреварвам
влакно – косъм
вирея – живея
влакъ – род, потекло
вратница – порта
връти - завърти
връшник – глинен похлупак при печене на хляб в огнище
втасах – готов съм
гаванци – солница
гарда – вид кратуна
гевасвам се – умирам
големея се – възгордявам се
гръцмун – трахея
гуменяци – галоши
гъгра – говоря
гътам – събарям, бутам
дека - къде
декам – овиквам, карам се
дера съ – викам силно
добичета – едър рогат добитък
долап – ниша в стената за посуда
досади ми – омръзна ми
двуица – двама
джуркан боб – мачкан боб
джуруляк – дървена пръчка с две кръстосани по – малки пръчици за разбъркване на ядене
дзепам – гледам безцелно
докудисвам – довършвам
драка – заядлица ( черта от характера )
дръгалец – гребло за събиране на сено
думам - говоря
дъдре - друса
забъшвам – скрих, потулих нещо
задигна – повдигна
закоклъцвам – заяждам се
залък – малко парче хляб
заман – винаги
заничам – вглеждам се
заран – утре
(на) затул – скрито място
зеере – зърнен фураж
зелник – тутманик с пълнеж от зеле
земно е – обработваемо е, земята е рохка
зима ми е – студено ми е
зимник – вид маза
зимъска – през зимата
зобам – ям грозде
зъва – смятам, мисля
ибрик – глинен съд за поливане при миене на ръце
извардвам – издебвам
изгора - либе
измете са – излезе
изуй се – събуй се
изприщвам се – обривам се
какалашка – кочан от царевица
каластирчи – малка мотика
калесване – канене за сватба
калци - търлъци
кандардисвам - увещавам
кандисвам – съгласявам се, но и омръзна ми
капистра - синджир
караштисвам – измешвам нещо
катараги – стълба за качване, дървена
кежав – слаб, недоразвит човек
кивра – плача
кипра – издокарвам се ( с дрехи )
кир – кръжа, мърсотия
клапавци – чехли, външни
ковчег – дървен сандък за дрехи
колачета – кравайчета
комат – голямо парче хляб
конгереста – висока и слаба жена
копаня – дървено корито
косенина – окосена трева, която боде
кратуна – куха тиква с дълга дръжка, която се изрязва и се наливат течности
крив – виновен
крупа сол – сол, която е на парчета за животни
крън вол – вол без рога
кръндел – разклонение в дърво
крънкьям – мрънкам, плача
кукуруз – царевица
кулен - царевица
куравец - пъпеш
куртулисах са – отървах се
кусур – недостатък
кьопам – куцам
кьораф – сляп
кьорлувам се – присмивам се
кютук – труден човек, пън; метално средство за чукане на боб
лакардии – празни приказки
лагосвам - лъжа
лани – миналата година
летоска – през лятото
лиген - леген
лизгар – права лопата
лочняк – каменно корито за прасе
лулка – леля
лучняк – точени кори с пълнеж от пържен лук
лъжичник – дървено сандъче за лъжици
любеница – диня
малка – дървена пръчка за пресукване на прежда
мачуги – дървените тояги с плътен кръг по средата на коледарите
масур – царевичен кочан
мегдан – площад ( в с. Цаконица се нар. пешаково )
мерджав – кривоглед
мерудия – магданоз
мешания – шарена сол
мигар – нима
мираз – обещана земя
мливо – мляно брашно
молитвил – пеенето на свещеника на празник
мрънкьям – оплаквам се
муса съ – сърдя се
мъмла – говоря си нещо под носа
мъмра – карам се
наваждам – поливам с течаща вода
навиляк – малка купчина сено
нагодина - догодина
надам се – надявам се
надева – поставяне на къделята на хурката
надзат - назад
наесен – есента
налъме – дървени чехли
намерки – не точно
напролет – през пролетта
до насита - задоволяване
неудредна ( жена ) – неподредена, без ред
неуметна – не умееща
ниела – не става за нищо
никоги – никога
нищелки – елементи от дървен стан
нощеска – през нощта
облакно – спокойно
одвадка – оттатък
одър – нар, креват
опинци – цървули от свинска кожа
орисия - съдба
орна земя – обработваема
отзарана - сутринта
отнесе се – отплеснал се
паар – дълбока паница за кълцане на лютика
пахар – дълбока дървена паница
пине – да отпие
пишура – изворна чешма
повратки – след сватбата, връщане в дома на булката
подница – глинен съд за печене на хляб в огнище
подноже – крак на стан
полани – по-миналата година
полупци ( гаванци ) – в него се слага сол и шарена сол
порезаница – филия хляб
поротофел - протмоне
пустиняк – нередовен човек
пухало – за пушене на пчели
пътъци – гуменки
пешкир – кърпа за лице и ръце
пласте – по – малка купа сено
предрешвам се – преобличам се
преждило – катарама за обувки
пресук – пресукана нишка за плетене
префирци – шарена сол
разкваси – утоля жажда
расошка – разклонена пръчка
ръжене – метално приспособление за почистване на огнище
сакам - искам
сглаби – дървени шини за счупен крак
сения – малка, ниска маса за хранене
сметник – лопата за смет
скали – каменни стълби
скопосно – съразмерно, хубаво
слухтувам – подслушвам
сношка – снощи
соба – голяма стая за живеене
соп – място, откъдето излиза водата
сопа – яка тояга
сполай ти – благодаря ти
спори ми – върви ми работата
столе – малко трикрако столче
суровак – водач на сурвакарите
съмахленци – хора от една махала
тапия - документ
телчак, тлъчник – дървено приспособление за кълцане на храна в дървена паница
темерутин – инат човек
тепкав – бавен, пелтек
тика - така
турме – биволче, гале
туфлек – дюшек
турта – прясна пита със сода на гьоз
тътнеш – говориш
уватка – кален съд за носене на храна
увни – овни ( от овен )
удвръщам – отговарям
уджак – зидано огнище
умивалник – цинкова мивка
умота ( замота ) – усукване на нишка от прежда
умърлушен - тъжен
умърлям – изцапвам
упанджак – ямурлук, връхна мъжка дреха
уплул – отпуснал се
управачки – управляващи части на зимни шейни
упущих - изпуснах
устискам – оцелея, измъквам се
у точка – преди малко
уточи – наточи вино
утъминям се – измъквам се
уфуцвам - успявам
учекутан ( хляб ) – начупен, очукан
учувам – да отгледам
уягнат – когато овцете родят
файда – полза
фанела – плетена жилетка с дълъг ръкав
фигаро – плетено елече на ръка
фотография – снимка
фризура – прическа
фукаръ – бедняк
фъндък – парче вълна
хатър – воля, силно желание
хранениче – дете, дадено в друго село да гледа стока
цамбурна – падна
цепкол – тесен отвор, през който може да се гледа
цукало – гърне
цифка – сопол
чап – мерило
чебър – голяма каца
чорапе – чорапи
чутура – дървен съд за кълцане на боб, пипер
чейли – обувки
шавам – мърдам
шошони - чорапи
шуле – шише за сладка ракия
шашкънин – глупав, смахнат човек
юрнах се – затичах се изведнъж
явор – дърво акация
ядва съ – приема се
язлък – терасата на стара къща

Начало

Общонародният език в нашата страна е българският език. В него се включват книжовният език, социолектите и диалектите. Книжовният език има нормативен и задължителен характер. Социолектите, както ние наричаме жаргон, са език на определени социални групи, имат стеснена сфера на употреба, придават колорит на речта и не са задължителни за говорещите български език. Диалекти наричаме местните говори, разпространени в различните говорни области на България. Носители на диалектните говори, обикновено, са по – възрастното поколение. Всеки местен говор има свои звукови и фонетични особености, думи и изрази, характерни за определения говорен район. В днешния технически век, диалектните думи, употребени уместно, придават свежест на речта, а в художествената литература носят колорита на епохата и културата на нацията.

Нашите диалекти спадат към района на западните говори, защото се намират на запад от ятовата граница, която се простира по поречието на р. Вит, минава през  гр. Луковит, Тетевенският балкан и стига долу, чак до Пирдоп. Нашият говор носи белезите на врачанския и ботевградския говори, но покрай общите особености, се различава от този на съседните села.

• Променливо „я“, в диалекта от този регион изговорът е винаги в „е“

бяла – бела
мляко – млеко
хляб – леб

• Палатализация - фонетична промяна, при която твърд съгласен звук под влияние на следващ мек гласен звук получава по-предно учленение; омекчаване: при двойка съгласни д и т   в  к, г:

цвете -  цвекье
грозде – грозге
братя – бракья
дявол – гявул

• Силна мекост на съгласните в края на думата:

сирене – сиренье
плетене – плетенье
бране – бранье
фурна – фурнья
майка – майкья
свирка – свиркья
седенка – седенкья
сапунът - сапунья

• Окончание на думите „е“, вместо „и“
• при съществителни имена

гълъби – гълъбе
биволи – биволе
чували – чувале
другари – другаре
чорапи – чорапе

• при някои глаголни форми

отишли – отишле
намерили – намериле
водили – водиле
правили – правиле

• Изпускане на звук „т“ и „г“ при съществителните имена в мн. ч. при членуване и глаголи:

момчетата – момчеата
добичетата – добичеата
деца, дечурлигата – дечурлиата
мога – моа

• Елизия на съгласен звук в началото и / или средата на думата:

хляб – леб
дрехи – дреи
орехи – ореи
хубаво – убаво
храна – рънъ
ходя – одъ
харесат - аресат

• Употреба на гласна „и“, вместо „ъ“:

камък – камик
кремък – кремик
ремък – ремик

• Твърд изговор на окончанията при глаголите:

моля, молят – молъ, молът, помолиле
водя, водят – водъ, водът
ще ходя – шъ одът
ще купя – шъ купът
ще донеса – шъ донесъ

• Употреба на окончание „ме“ за глаголи в 1 л. мн. ч.

пишем – пишеме
ходим – (х)одиме
боим – боиме
плашим – плашиме
намерим – намериме

• Употреба на наставка „-иням“ при глаголи от несвършен вид, вместо „-ам / -вам“:

махам – маиням
спъвам се – съпиням съ
осъмвам – усъминям

• Ударение на първа сричка при глаголи от първо и второ спрежение, сегашно време

бера – бера
ловя – ловъ
пека – печъ
водя – водъ
печеля – печела
варя - варъ

• при съществителни

глава – глава
крака – крака
трева – трева
Премятане на подвижно ъ от -ър, -ъл в -ръ, -лъ
завъртам – заврътам
завършила съм – завръшила съм
свекърва – свекръва
мърдам – мръдам
първа – пръва
Изпускане на съгласен звук в средата на думите:
тази – таа
каза – каа
тиа - тези

При въпросителни изречения разделяне на частицата за образуване на бъдеще време от глаголната форма:

Ще предете ли? – Ще ли предете?
Ще пошивате ли? – Ще ли пошивате?
Ще чуете ли? – Ще ли чуете?

Информатор: Мариана Йорданова

Начало

„Пристанушка“
Основното образование завръшвам тука, вав Кремена. След това утивам вав Ботевград – селскостопански техникум, завръшвам там. Сас завръшването, с идването тука, между селата, наште две – Горна - и Долна Кремена, ставаше „движение“, му казваме ние, некуга: младежите ут Горна Кремена и ниа, там, между двете села, правехме разходки. И там, по каква случайнос, откаде и как са запознавам с един младеж. Казва са Цену. Ма той по – възрастен ут мен, трийста гудина е роден. И къту съ залепна за мене, толкува ми акъла бил тугава, та отогава викам: „Ма, я сам малка!“ А той: „Не, не… шъ утиваме таа вечер на кину в Горнъ Кремена!“, там имаше кину. Айде, утиваме! Така искарааме, може би един месец и на вторио месец, той ми предлага да са женим. Ма викам: „Какво е това?“, толко акъл. Испраща ма тука, майка ма пусреща и вика:
- Абе, каде са загуби?  И викам:
- Абе едно мумче тука ма доведе, щото ма е страх вав улицътъ! - обрасла сас едно, бъз му викаме, страшно действителну.
- Ма, кое е тва момче?
- Е, ут Горна едно мумче.
- Ма каде е? Каде работи?
- Е, не знам какъв е!..
Една вечер той ми каа: „ Таа вечер майки ми и баща ми искат да та видат, шъ та вода на Горнъ Кременъ!“ Ма то имаше кину, шъ идем на кинуто и шъ ма заведе тех, да ма видат. Добре, ма аз, къту утиваме там, ма толко сам и разбирала…, гледам направена софра, шъ има ядене, пийенье, има чужди хора. Имах зълва, тя, по – гуляма от мене, ма тя не беше женена. Сичките тичат насам-натам, принасат едно-друго и тя:

• Како…“     и аз викам:
• Защо ми казваш како, ти си по – гулема от мене?
• Ааа, майка тека ми е казала, щом брат ми е по – гулем от мене, аз шъ ти казвам како!

И я са обръщам. „Ела да си видиш стайътъ!“ И я стойъ на вратата и гледам една стайъ сас спална, с гардероб, сичко; леглото направено. Викам:

• Ма, защо е, аз нема да спъ тука!
• Е, как нема да спиш тука, тука шъ спиш! Тук оставаш таа вечер!

И свекър ми, и свекръвата посрещат, ма то направени носат дрехи, там къкви ли не неща. И аз викъм: „Ма не сам казала на майка и татко!“ „Еее, утре шъ им кажеме!“ И действително! Я си устанах, какво да праа! Дават ми ношница там, шъ легам сега. Премина нушта, на сутринтъ рано, свекръва ми пристига. Отваръ врататъ, чука, ма тя беше утключена вратата, флиза вътре и … да види ризата. И носи пари. Пудигна ми каде бе ми дала ношницата, и къто взе да фръга пари и да ма целува.. У яз гледам къту тресната! И тя вика: „Мамоо, шъ ставате, защо шъ дойдат хора, Ценкооо, вика на мъжа ми, шъ станете, защо шъ дойдът хора тук, чичеве, вуйчовци и требва да съ утиде при майка ми и баща ми да занесът рикията, блага рикия. Добре, ама аз вечерта, къту разбрах таа рабута, че е серьозна, си казвам на една приятелкъ, кумшийка: „Шъ кажеш на майка и татко, че я таа вечер нема да си дойда!“ И майка са е сетила какво и що е, и кугато идват тиа от Горнъ Кременъ сутринта вече при родителите, майка са е била подготвила, заклала е кокошката.
И така, кат сам седнала на идин стол, те шъ слагът, дошли хора, едни чужди, аз сам се свила на стола, е така сам се сгръчила, те така и не мръдам ут стола. Гледам през прузорецъ и си викам: „Боже мой, те сега шъ съ врънат и шъ кажът, че майка и татко не съ ги приеле. Яви ли съ некой от наште, шъ си връвъ“. Ооо, те идът с бъклицътъ и пеат. Вуйчо, тоа, дето го пратиле при майка и татко, яле, пиле и са връщат вече и готово! Майка и татко са казале да са явим при тех вечертъ. Тугава аз утивам, иначе немам право дъ идъ.
Вечертъ дойдохме па тук, на Кремена. И след тва имаше гуляма свадбъ, вав Горнъ Кременъ и нема да гу забрава, че беше 2 януари, един студ, а в селата тугава се правеха такива угромни свадби. Помна, че свекър ми закла четире овци да правът супа и да готвът винен кебап. Вънка са готви, има си майстор готвач, койту си готви в едни гулеми казани. Хлябъ съ месеше от свекръва ми, имахме си фурна, сас квас и неколко жени там, от махалата месът, вав техните фурни, за да има хляб за сичките.И къщата ни беше сас три стаи, сичко изпразнено и една мазъ също за живеене, пълна сас хора и нема каде да са поемат… Сайвани имахме и послали слама одолу и застлале с черги и тогавъ наслагале маси за хората. Толкува многу хора имаше на свадбатъ.
С каква роклйъ бех ублечена? Таа Уфелия ми гя ши таа роклйъ. Тугава, то… зимата не с бели рокли, а беше ут един къриран плат, много убав. И палто ми беха купиле, и убувки, че то тогавъ… на училище завръших с галоше. Тези рокли са казвъха „платови рокли“, а на главатъ един венец. Немаше къту сега було и тикива рабути. Свадбатъ на 2 януари, а на другатъ неделя, шъ има „повратки“, му казвъха. Идвът при майка ми и при баща ми, тука да сфират, да са прави нанову. Повратки, че са прави на булкътъ у домъ. И музикътъ сфири и са връщаме вечерта, тя горнокременска музикътъ, с булкътъ, заедно и сичку живу, утивъ па на Горнъ Кременъ, пеша, пешком са ходеше некуга. Продължават пъ там.
На свадбата, па даровете… Чакай да видиш!
Свекръва ми, тя ма пусрешна, пудготвила сичко, къто започнеш ут чорапите, бельото, сичко. А пък тъкива удяла, юргани. Това са пударяваше. Мойта майка беше направилъ четиринайсе даръ. Дарове казваме за сички близки съ слагат удяла, родопски или такани, сички пудготвени. На самото удяло зашиту ризи, карета, сичко. И сас едни презрамки направени и ти гу връзват на гърбъ и ти гу влачиш цел ден. Започвъш ут свекър, свекръва, зълва, сичките близки. И кръсниците. Квъсниците ми беха вав Горнъ Кременъ: двамъ възрасни и три деца. На сичките съ давът  тикива неща. На сичките гости на свадбатъ съ пударявъ нещу: кърпа, пешкири, престилки, кой каквоту има. Таа свадбъ беше педесе и пръва година.

„Страници от селското ежедневие“
Правиле сме къщътъ четиресе и пръва гудина. Брат ми тугава а роден, тугавъ правихме таа къща. Аз сам гутвила на майсторите. Майкъ е гутвилъ през нушта  деня правът къщътъ. Майстурите, царевчани, майка им е приготвилъ, ама един ут тех ми каза така: Татоо, аз не мога да ям, майка ти е гутвилъ боб, ма аз имам.. ( не знам каква си болес), шъ ми упръжиш яица, ма не пръжени, ми бръкани некак. И аз викам: „Ми яз не знам така яица!“ Той вика: Дай, тато, я шъ ти кажъ. Разби яицата, сложи им малко брашънце и вода, разби ги и така.“ И отогава таа манджа гя знам. Тва нема никоги да го забравъ ут колку малки сме започнале да работим. Имале сме там пу месноста „Старец“ 250 декаре гора, куйото неам сега право два, два дървака да си осеча. Майка ми и баща ми многу деца и са купували земя далече ут селоту, че е биле по – ефтина. Щото ефтината земя е по – далече; секи купува такавъ земя. И там кат отидеме, аз сам започнала на шес – седам, не бех започнала училищу, кугату са ма водиле да гледам биволете. Товарим са сутрин на кулата и мен ми са спи, а майка вика: „Айде, мамо, шъ си доспиш у кулата!“ и ми постеле нещу. А то в кулатъ, ти дъдре главатъ и по земен път как шъ спиш! И царвуле ми направиле, нема кат сега убуфки, царвули ут кожътъ на пръсету. И я сутрин немам кога да съ убувам, че то с едни връви ги връзваш по кръкъ и майка рече: „Айде, у кулатъ шъ зема царвулите и шъ са убуете.“ И къту стигнем там татко изпусне биволете и яз немам куга да убуа царвулите. А то, като е косена треватъ, едно будливу и аз имах една дрехъ, некъкво къту елече, такано, босъ по косенината, буде по кръкатъ… Аз гу фърла е така, на земйътъ и стъпам на негу. И сам стапила в единиа край и другиа край издръпвам, фърла па по – натам. Биволете са спрат, па вече намера да си убуа царвулите. Имало е дни, де си остават кулатъ там, не са прибират, саму с биволъ. Аз качвам бивула, на гърбъ му съ качвам. Той заставъ ду едно дърво, беше многу дубър и я съ качъ на гръбъ му и той си ма дукарвъ в село. А другийо не струваше, брезия – ниела, а тва беше Вранчу и си ма дукарваше, и пренущувам, и на сутринтъ носа ядене на работниците там. Майка е зготвила през нушта, умесила е хлеб. В съдове ги сипвам и ги носа. Един път шъ тръгвам пеша, да утивам да носъ на хоратъ, дето жънат. И мама направила едно зеле в две уватки ми далъ и я шъ носъ. Добре, ама Сфирчо си пее и си сфирипу пъта и къту са спанах, защо сам се качила на един брег и я не знам какво тръса там. Ма джанка ли сам видела, какво ли, са спанах, едното успях да го задаржъ, обаче другото зеле са исипа. Ама са исипа така, че гъстуто и мръфките най – одгоре. И къту падна на треватъ и яз едната уватка я уставих настрънъ, и таа сабирам с ръкъ и пускам в уваткатъ. Ооо, пъ тиа нищо не познаа. Къту си дойдох и викам: „о, майко, пъ тиа нищу не познаа! Аз еднатъ уваткъ я упущих!“
Кугату започва жетватъ, никакво прибиране у селу. Там. Там спим. Послали сламъ, одгоре тиа ( нема къту сега одяла ) юрганете и упанджаците , ниа му казваме, и там спим. Не е имало нищу да ни плаши. Пу петнайсе човека. Баща ми са биле четирима братя и са излезли и те, и деца, и сичко да работат. Само сестра ми не излизаше, че бе се болнявъ. А я сам мъжка, мен зимаа..и влачех брат ми.
Историите разказа: Ценка Николова Брънчовска, с. Долна Кремена,
***
Я сам дошла с мотор, от Кален ма докараа педесе и осма година в Кремена. Сички тука сме са пристанале. В четврътак са запознахме на пазара ( в Мездра ), наш роднина, и в събута къто пугледнах един братовчед с мотора – Косто Попа и баце Ристо Мазара. Ниа с него у четврътак са запознааме и ни я гу знаех, нито гу познавах. И после сватба, и на другио ден повратки в Кален.
Свадбатъ беше през дена, дарове беа направиле престилки на жените и пешкире за мъжете. Свадбата беше у двора ни, в къщата и яз давах донекъде и забраих дукъде стигнах и ревнах. Оти на сватба идеа целуто селу. И мойте кандисаа от Кален, щото яз прежених и брат си, и сестра си, и те дуйдоха от Кален. Ниа сме голем род. Даже те са беа подготвиле за годеж тука ( в Долна Кремена ), въпреки че наште не знаеха; тука си, беше сичку, както си му е редъ: в двете стаи, гости… а свадбата беше на усемнаесети април. Тугава немаше бели рокли, беха ми купиле коприна.
Записано от: Йорданка Димитрова, с. Долна Кремена

***
Асен Павлов ходеше сас Донка, дъщера на бабъ Таска Комарска. Добре ама тя не давъ щерка си на Асен. И сега мине той през нашта градинъ, чукне й на прозорецъ и тя излизъ, утре мине… Донка съ пристанъ. Ама да не идът в тва момче да я тръсат, утидоа у Крапец, че тва момиче имат некаква роднина там. През Заминец, Ракошник, та у Крапец. И бабъ Таска къто стана сутринта и вика: „Ааа, нема да мъ пита тя, мене, и шъ са жени за Павловия, и гу не обичам, и гу нещем. ( После стана най – добрия, ама сеги…). Изнесе дрехите йна дръвника и ги насече сас секиратъ.
Записано от: Виолета Пенкова, с. Долна Кремена

Начало

Съдбата на една сграда

„…Много важен за Мездра обект, който трябваше спешно да се ремонтира и реконструира беше читалищната сграда и нейния салон. Читалищният салон беше единствен в града и в него се провеждаха всички мероприятия. Стените и тавана му бяха голи, а старите дървени столове скърцаха при всяко движение. Нямаше отопление и през зимата два големи варела, пригодени за печки с дълги кюнци, „украсяваха“ сцената. До 1970 г. салонът се използваше и за прожектиране на филми.
Когато започнах работа в Съвета се разбра, че „Софпроект“ е приела да изработи проект за преустройство на читалищната сграда и за изграждането на нова пристройка към нея.. Отидох лично в Проектантската организация, която се намираше на ул. „Граф Игнатиев“ и се срещнах с арх. Балкански, на когото бе възложено да изработи проекта. След като се запознах с готовата архитектурна част на проекта, установих, че по същество арх. Балкански не беше променил нищо нито в салона, нито във фасадата. Беше предвидена само подмяна на дървената покривна конструкция с метална…
Представихме го в Комитета по култура, тъй като само там имаха право да планират такива обекти. В крайна сметка се разбра, че преустройството на читалищната сграда не може да бъде включено в плана за строителство. Оставаше единствено възможността да предложим изграждане на нов – Пристройка към Читалище – Мездра. Преработихме документацията като отделихме пристройката от читалищната сграда. За отоплението, обаче предвидихме и старата сграда, тъй като парокотелното се намираше в сутерена на пристройката. Щяхме да се радваме поне на отоплен читалищен салон, макар и неремонтиран.
След като завършихме Пристройката към „Читалището“ с етажа, предназначен за „Дом на техниката“ и осигурихме отопление на старата сграда, остана нерешен въпросът как да процедираме с читалищната сграда. Съществуваха два варианта. Според първия, можеше да използваме частично проекта на „Софпроект“, като подменим дървената конструкция на покрива с метална, да боядисаме  и изкърпим каквото е необходимо и всичко останало да запазим. Вторият вариант предвиждаше изготвяне на нов проект, а това от своя страна създаваше допълнителни ангажименти на Съвета. Трябваше да се подсигурят средства, време за проектиране и да се обмисли какви мерки ще се вземат при евентуално оскъпяване на обекта… Когато бяхме изгубили надежда, че ще успеем да доведем до успешен край това начинание, Иван Вълчев ни даде идея да потърсим съдействие от ЖП управление – София.
Беше проведена среща с представители на управлението, които приеха да ни помогнат, но при условие, че им прехвърлим сградата, тъй като те можеха да инвестират и изразходват средства само за собствени обекти. Ние приехме поставеното условие и им прехвърлихме сградата. Като резултат от всичко описано дотук се появи „Дом на железничаря“…
Инж. Любомир Йотов / В: Строителите на Мездра разказват, 2005.

Начало

„Хубава Мездра“
Роден съм на 14 януари 1928 г. в Долна Кремена, където живях до 1938 г., когато със семейството ми се преместихме в Мездра.
Мездра не беше непозната за мен. Земята ни се намираше в местността Мишковото, именувано на нашата фамилия. Родителите ми се занимаваха със земеделие и често бях заедно с тях на нивата или с овцете и говедата, които пасяха покрай река Боденска. В околностите на Мездра, аз и сестра ми прекарвахме летата, включвайки се селскостопанската работа, а родители ни оставаха и по времето, когато ние бяхме на училище. На днешната улица „Тераса“, имахме кошара и къщичка, където преспивахме, за да сме по-близо до полето, особено по време на жътва и коситба. През периода на усилена работа до село ходеше само майка ми, за да омеси хляб, да наготви и донесе храна за другия ден, както и да види дядо ми, който оставаше да се грижи за дома ни, докато отсъствахме….
Спомням си, че когато бях в първо отделение, 5-6 годишен, майка ми, докато ми помагаше да си обуя цървулите и навущата, винаги ми казваше стихотворения или пееше песни за България. Тя беше учила до трети клас ( дн. 8 клас ) и знаеше много неща, дори и френски думи.
През 1938 г. станахме жители на Гара Мездра, със същите грижи и проблеми, свързани с обработването на земята и борбата за оцеляване. О това време големият ми брат Георги учеше в техническото училище в Бяла Слатина. На следващата година за Враца заминаха другият ми брат Любомир, за да продължи гимназиалното си образование и сестра ми Виктория, за да учи в стопанското училище. Само аз останах в Мездра, като продължих да помагам на родителите си при обработването на земята и отглеждането на животните.
През есента на 1945 г. се записах да уча в техническото училище „Христо Ботев“ в София, строително отделение. През лятото на 1946 г. стажувах на новостроящата се ВЕЦ-Мездра и долната вада. През деня работехме на обекта, а вечер младежите от Мездра – Иван Кръстев, Христо Кръстев, Марин Сайков, Евгени Динков, Христо Каменов, Любка Костова, Бойка Михайлова и други, правехме тухли, които бяха необходими за построяването на малкия салон на читалището. Със своя доброволен труд се включиха и част от хористите и от самодейния театрален състав към читалището. През лятото на 1948 г. участвах като стажант в изграждането на първото разширение на текстилния завод, а през 1949 г. се включих в изграждането на новата гара Мездра.
Мездра се възражда в края на XIX в. като селце с много малко жители. По – късно в нея се заселват хора от селата Крета, Дърманци, Моравица, Долна Кремена. След изграждането на жп линията София – Роман – Варна и отклонението за Видин, населението на Мездра започва да нараства бързо. Построени са фабрика „БАХАВА“, спиртната и керамичната фабрики, както и много занаятчийски работилници. През 1928 г. със средства, дарени от Тодор Балабанов, се построява училище, което носи неговото име. Тук искам да отбележа, че част от терена, върху който е построено училището, е дарена от моя дядо. С много доброволен труд от страна на жителите на Мездра се построяват читалище, черква и земеделско училище. Водоснабдяват се централната част на селото и жп гарата. Създава се поминък за много хора, най-вече в железниците, поради което дълго време селището се именува и е известно като Гара Мездра.
Като се върна назад в своите спомени за Мездра, мога да я опиша такава, каквато беше преди да започне нейното благоустрояване. Не голямо село с около 4 000 жители, с малки стари къщи по ул. „Принчовец“, „1 май“ и покрай шосето за Боденец. Имаше само шосирани 2-3 улици, всички останали бяха кални и прашни. Ние имахме щастието да работим за изграждането на новия облик на Мездра и превръщането й в по-модерен и благоустроен град. За кратък период от време – около 15 години, успяхме да асфалтираме цялата улична мрежа и част от тротоарите, направихме трафопостове, кабелизация, улично осветление и телефонизация. Водоснабдихме града от Бързия и направихме канализация.
Мездра и мездренчани имаха свой начин  и ритъм на живот, който съчетаваше трудовото ежедневие с културния живот в придприятията и институциите. Читалището с изявите на своите самодейни колективи беше водещо в културно отношение. Театралният колектив към него съществува още от времето преди да бъде построена читалищната сграда, като ползваше за своите занимания салона на училище „Христо Ботев“. Смесеният четиригласен хор към гимназията, който беше под ръководството на преподавателите по пеене Асен Недялков и Цеко Николов, по-късно премина към читалището. Заедно със съпругата ми участвахме в хоровия състав в продължение на двадесет години, за което получихме и специални грамоти. Традиционни новогодишни представления – вечеринки имаше театралният състав, а четиригласният хор изнасяше концерти по празници и при откриването на събрания.
Христо Мишков / В: Строителите на Мездра разказват, 2005.

Начало

Случки от живота

„Детски спомени“
Родена сам тука. Завръшила сам прогимназия тука и тугава ми беха най – хубавите детски спомени. Читалището ( новото ) не беше построено, а имаше друго читалище – на старото училище, му казвахме тугава, което му беха саборени стените. Там са изнасяха много вечеринки: кугато сам била на седам, осам, десет годинки… И си спомням една вечеринка, че я играха младежите. Беше много интересна; садаржанието не си спомням, а си спомням артистите. Беха младежи от село и требвало да са играе семейству. И понеже нито една девойка от селото не се саглагила да а артиска, помолили едно момче – Митко, да са преоблече къту момиче и да стане невеста. И той са сагласил. Там вав читалището го помна тва момче как игра Митко невестата. И така си остана прекора, дукату беше младеж.
Като вече поотрастех, на четиринаасе години, сам отишла да праа тухли в една меснос „Заминец“, от които тухли се напраи тва читалище. Две лета, ваканциите, сам правила тухли. Пръвия път беше четиресе и пет дена, а втори път – триесе дена, на следващата година. И след кат са направи тва читалище и са обзаведе, си спомням как дариха завесата за самата сцена, донесено от Китай ли беше или от Корея ли беше, от толкова далече я донесе един човек – Цоло Кръстев от селото. Беше гулема работа, че си имаме сцена, ново читалище, нов салон… Онова, старото вече са беше срутило и тука вав новия салон изнасяха вечеринки. Пък и след вечеринките, сабираме столовете по аглите и почват танци. Беше много весело и по – възрасните наседат по краювете, а в средата – се играят хора, танци и са гледа кой с кой танцува.

„Стрелите на Купидон“
С моя сапруг са  запознахме малко по – късно. Бех завръшила гимназиа, работех в Софиа и ни запознаха. Ние не са срещнахме предварително. Един финансов ревизор… той беше на ревизия в мойта службъ и искаше да ни запознае. Аз, ако не могъ да си намера!... Не, той настоя. Завръши ревизията, написа ревизионниа акт и пак ме вика. Яз, вече, къту знаех за къкво ма вика и не исках да ходъ. Той чрез директура, чрез главниа счетоводител и те ма изпращат и викат: „Оправай са сама!“ И яз, къту идех и къту разбера , че да ма запознават с некой си, затвора врататъ и ми види гръбъ. Така ама най – после, къту влезнах, врътна ключа след мен, и дукато не са разберем, не ма пуска да си ходъ. Да те запознаем, вика, па после си трошете главите. И аз се сагласих. Утидох на уреченоту место и час и одалече така сам си винаги усмихната, одалече са гледаме и си викам: „Ооо, значи е тоя!“ То беше вав Софиа, при кино „Витошка“ и точно там е светофара. Аз чакам да сфетне зелену и …. тръгва един на зелену, един на червену… Одоле иде един трамвай, одгоре иде друг трамвай и тоа, ватмана тропа… Аз сам спрела е те така, той са престраши, та… и така се запознахме. И тоа, дето ни запозна, беше настрънъ и не рече: „Запознайте се!“, сами са срешнахме. Беше много романтично, ма хфана пуд ръка и тръгнахме надолу по Витошка и така си останахме докрая, двамата.

„Сватбата“
Тя, свекръва ми не учакваше. Кога решихме да са женим, тя не знаеше. Беше за Нова гудина. И решихме само двамъта дъ идем, нема да има други уфициалности. Но аз за всеки случай купих една торта. И то за Нова гудина шъ посрещаме в тех. Той ма пусрешна и му дадох, фръчих му една дамаджана вино и му фръчих едно куфарче с дрехите и бельото ми, аз си дръжъ чантатъ и тортата .. и то студ, снек. Утиваме в тех, те не знаат. Отвори врататъ с лакат, флизаме, одръпна съ малко настранъ, ми направи место аз да влезна и аз влизам. Те съ стреснаха и той вика: „Нали искате снаха, ето ви снаха!“ И свекръва ми, както стоеше е те така насред – то едно холче, като рече: „А!“ и са измъкна назат, вместо да ма посрешне, се измъкна назат. И аз са поместих и си викам: „ Ооо, тука не ма искът! Никъкво уставане!“ Само съ угледах, та устаих тортатъ и си уставих чантатъ некъде, ама на текова место, че да а близу до врататъ. И един насам, един натам…, да си бегам. Таа вечер свекръва ми нищо не ми пудари, щот не беше подготвена. Тя са стресна и яз са стреснах и тека, нищу не стана. Те така съ ужених.

                                                          Историите разказа Иванка Иванова, с. Долна Кремена

Начало